От 16.09.2024 до 20.09.2024 в столицата на Италия (вечният град Рим) се проведе двадесет и седмият конгрес по краниомаксилофациална хирургия. Организатор беше Европейската асоциация по тази област на хирургията, като проявата се провежда на всеки две години. Единствено по време на пандемията от коронавирус конгресът беше отложен - не се състоя през 2020 година, а през 2021, като при това беше проведен он-лайн. През 2024 година посещаемостта беше рекордна - 3100 участници от цял свят. От България имаше едва 14 посетители, което все пак беше напредък - през 2010 година на същия конгрес в Брюж (Белгия) имаше само трима българи. Формално конгресът е европейски, но реално е световен - имаше участници от Нигерия, Япония, Китай, Южна Корея, САЩ, Индия, ЮАР, Бурунди, Австралия и Ангола. По понятни причини липсваха колеги от Северна Корея. Такъв конгрес се организира за първи път през далечната 1972 година в Любляна (Словения, но тогава Югославия), като по онова време проявата е била единствено регионална - за участници от Западна и Централна Европа. Източният лагер е бил представен от изключително малък брой хора, като изключим хирурзите от Югославия - все пак събитието е проведено на територията именно на тази държава. Постепенно обаче конгресът започва да набира популярност, тъй като на територията на европейския континент работят огромен брой специалисти в областта на лицево - челюстната хирургия, които съответно въвеждат и множество иновации в тази сфера.
Входът на конгресния център в Рим, където се проведе научната проява под надслов култура, традиция и иновация. Едва ли може да се избере по-подходящ рекламен слоган за конгрес, който се е състоял в Рим - градът има традиции във всяка една област на човешката дейност от около 2800 години. Културата там се развива от момента на основаването на града, макар и това развитие понякога да придобива брутални измерения - гладиаторските боеве, разкъсването на християни от лъвове и Светата Инквизиция също са неотменна част от тази култура. Жителите на Рим (а и на Апенинския полуостров като цяло) обаче са големи почитатели на иновациите.
Град Рим е основан от братята Ромул (771 - 717 година преди новата ера) и Рем (771 - 753 преди новата ера). Именно те са митичните основатели на Рим, споменати в римската митология като близнаците, синове на весталката Рея Силвия и на бога на войната Марс. Според традиционното вярване, записано като история от Плутарх и Тит Ливий, Ромул е бил първият цар на Рим. Братята са сред най-известните отгледани от животни деца в митологията и фантастиката. Ромул убил Рем след свада относно това кой от двамата братя има подкрепата на боговете да управлява града и да му даде име. След основаването на Рим, Ромул не само създал легиона и сената, но също така включил граждани към новия си град като отвлякъл жени от местното племе сабини, което довело до смесването на сабини и римляни в един народ. Ромул станал цар и добавил големи по площ територии и хора в новите владения на Рим. След смъртта си Ромул бил почитан като бог под името Квирин. Сега той се смята за митологичен персонаж, а неговото име - за производно от името Рим, което може първоначално да произлиза от от думата за река. Италианският археолог Андреа Карандини смята че Ромул е историческа личност, отчасти заради откриването през 1988 на Murus Romuli на северния склон на хълма Палатин в града.
Професор Едуардо Родригес, който изнесе може би най-впечатляващата презентация за целия конгрес. Вляво от него - колежка от Италия, професор по офталмология, модератор на съответната научна сесия. Професор Родригес е роден в Маями (САЩ) и работи в Ню Йорк. Родителите му обаче са кубинци. Има проведени няколко успешни лицеви трансплантации, като последната включва и... трансплантация на очна ябълка. Именно поради това залата беше препълнена до краен предел и дори имаше правостоящи - нещо, което се случва изключително рядко на лекции по лицево - челюстна хирургия, особено в големи лекционни зали. Въпросната оперативна интервенция е осъществена в САЩ, в град Балтимор поради някои регулативни стандарти, забраняващи превоза на донори на органи между различните щати и дори между различните квартали на Ню Йорк - Бруклин, Манхатън, Бронкс, Куинс и Стейтън Айлънд. Времето на оперативната интервенция е 21 часа. Трансплантацията на лице е успешна, очната ябълка също е приета без проблем от организма на реципиента. Дори измереното очно налягане е напълно в границите на нормата. По неизвестни до момента причини обаче трансплантираното око отказва да функционира. Няколко седмици след операцията в тиловия дял на кората на главния мозък на пациента се явява функционална активност - която е отчетена на функционална магнитно - резонасна томография. Функционалната активност на дяла от мозъчната кора, който обработва информацията на трансплантираното око, е сходна с тази за здравото око на пациента; също по неизвестни причини обаче след още няколко седмици тази активност изчезва и пациентът така и не успява да прогледне с трансплатнираната очна ябълка. До момента никой не знае защо се случва това - вероятно невробиолозите ще си блъскат главите в продължение на няколко години, преди да дадат адекватно обяснение. Очната ябълка продължава да бъде приета без проблем, отоците отзвучават и тя се движи нормално, почти в синхрон със здравото око. Липсва единствено зрение. Пациентът е американски рейнджър от Ирак и Афганистан, който след приключване на службата си в армията започва да работи като електротехник; при ремонт на далекопровод с високо напрежение волтова дъга му причинява тежко изгаряне, при което губи лявото око и половината си лице. Освен това губи и лявата си ръка, която също е трансплантирана от донор и функционира безпроблемно. По ирония на съдбата сержантът не е пострадал при военни действия, а в мирновременна обстановка, но както казва един от любимите филмови герои на нашия екип (Форест Гъмп) - shit happens! Това е едва втората трансплатнация на ръка на професор Родригес - преди това при друг пациент са трансплантирани две ръце в комбинация с лице. За разлика от очната ябълка обаче трансплантацията на ръце вече е провеждана от други пластични хирурзи, и то с висок процент на успеваемост.
Американски лектор ентусиазирано обяснява последните тенденции в развитието на пластично - реконструктивната и лицево - челюстната хирургия. Много колеги от цял свят имат защитени и от двете специалности, тъй като обемът на дейността се допълва отлично и освен това придобитата квалификация и познания могат да бъдат от огромна полза при лечението на по-сложните клинични случаи. В България вече има пластичен хирург, който специализира лицево - челюстна хирургия - д-р Евелина Арнаутска от град София.
Професор Франк Хьолцле и д-р Венцеслав Ралев на последния ден на конгреса. Професор Хьолцле е идвал в България за лекции по покана на Ралев Дентал АД - през месец ноември 2022 година. Лекцията беше посетена от голям брой зъболекари, орални и лицево - челюстни хирурзи от цялата страна. В бъдеще очаквайте разширен панел за лицево - челюстни хирурзи, офталмолози, пластични хирурзи и специалисти по УНГ. Амбицията на нашия екип е да организира научна проява за всички гранични специалности.
Оживено обсъждане на лекцията на професор Родригес - операцията е осъществена за първи път в света и е нормално всички да проявяват жив интерес
Част от българските участници на конгреса - отляво надясно д-р Георги Хараланов, д-р Райчо Грозев, доц. Боян Владимиров и д-р Ангел Сапунджиев. По традиция всички тези колеги посещават всяка една проява на Европейската асоциация по Краниомаксилофациална хирургия, за да обменят опит с хирурзите от Европа, а и от целия свят. Поне според мнението на нашия екип контактът с колеги от цял свят е нещо незаменимо - и то контактът на живо, а не он-лайн, в социални мрежи или в печатни издания. Все още нищо не може да замени контакта с човека - във формална или неоформална среда, и това едва ли ще се промени в обозрим период от време.
Д-р Райчо Грозев, д-р Венцеслав Ралев (с вратовръзка накриво) и д-р Ангел Сапунджиев
Отляво надясно - доц. Боян Владимиров, д-р Ивайло Радев от Бургас и д-р Венцеслав Ралев. Благодарение на доц. Владимиров през месец март 2005 година същата групичка отиде на курс в град Яш - Румъния. И като се започна... няма спиране до 2024 година, и може би в бъдеще ще се посещават още и още курсове по специалността. Единствено пандемията от коронавирус доведе до известен застой - поради наложените ограничения всички курсове бяха провеждани он-лайн. По традиция всеки един конгрес на Европейската асоциация се посещава - от 2006 година в Барселона, до 2024 година в Рим.
Д-р Майкъл Песис от Израел изнася своята презентация за лечение на осифициращ фибром. Д-р Песис е идвал в България за лекция на тема имплантология и костна пластика - която се проведе през месец ноември 2023 година. Организатор на проявата беше Ралев Дентал АД. В бъдеще се очаква следваща лекция на д-р Песис. Снимки от лекцията на израелския хирург можете да видите в тази секция на нашия сайт. Интересното е че в Израел не се изисква магистратура по медицина при зачисляване за специализация по лицево - челюстна хирургия, а само висше образование по дентална медицина. Това улеснява изключително много придобиването на специалността от колегите там.
Друг лектор, също от Израел - медицината там е на изключително високо ниво
Дъга над конгресния център - нещо до голяма степен символично, тъй като по време на предконгресния ден доста лекции и презентации бяха насочени към операциите за смяна на пола. Оказва се че в лицево - челюстната област също се провеждат оперативни намеси при смяна на пола - съществуват начини едно лице да се направи да изглежда по-мъжествено или по-женствено. Повечето от тези операции вече са толкова успешни, че никой не би предположил че на даден етап от живота си пациентът е принадлежал към противоположния пол.
Колизеумът в Рим на дневна светлина
Форумът на император Траян, има и колона на същия император
Луна над Колизеума в Рим. Зелен сфетофар - снимайте на воля, само за пешеходците има червен сфетофар. Да снимат, но да не пресичат. Поради високата светочувствителност по стандарта ISO около ореола на Луната се явява цветови шум; новото поколение фотоапарати на Canon се характеризира с изключително ниски нива на шума, но при толкова висока светочувствителност и ниска осветеност (както се вижда в някои по-тъмни участъци на небето) проблемът очевидно е налице. Решението? Носете статив и оставете камерата на по-дълга експозиция, но междувременно светофарът ще се смени, ще минат хора и автомобили и ще стане мацало. Когато обаче една снимка стане тотално мацало, винаги можеш да твърдиш че си целил именно този ефект! Ефектът е в дефекта, както казва народният артист Кръстьо Сарафов - известно е че той е имал говорен дефект.
Римска гарга - стои като страж на пътя и се оглежда за нещо за хапване
Според различни конспиративни теории, които всъщност не са теории, а самата истина, това не е крепостна стена. Това всъщност представлява коридор за бягство от папската резиденция към замъка Сант Анджело. Цялата стена е широка няколко метра и върху нея има пространство, достатъчно широко за да премине човек; преминаващите са отлично защитени от крепостните зъбери, между които надничат швейцарски гвардейци. Когато стане напечено, папи и кардинали имат осигурен път за евакуация - описан е подробно в романите на Дан Браун. Коридорът носи името Passetto di Borgo и е използван два пъти - от папа Александър Шести през 1494 година и от папа Климент Седми през 1527.
Свод в базиликата Свети Петър - на практика няма празно място, а само орнаменти
Интерорът на църквата "Свети Петър" в Рим. В сегашния си вид храмът е строен в началото на XVI век, но дори и днес изглежда меко казано впечатляващо. Можем само да гадаем как всичко това е построено с инструментариума и техниката, които са били на разположение на строителите по онова време; във всеки случай базиликата и до днес остава най-голямата църква в света като разгърната застроена площ - дълга е цели 220 метра или повече от две футболни игрища. Височината на купола е 136 метра, като това не го прави най-високият купол в света - двете камбанарии на катедралата в Кьолн са високи по 150 метра, а в Улм има единична камбанария на католическа катедрала, висока цели 180 метра! Това е била най-високата сграда в света до XIX век, когато е построена Айфеловата кула в Париж - както е известно, тя пък е висока 300 метра. Интериорът на църквата Свети Петър е буквално претрупан от всякакви архитектурни елементи - основно от камък, но на много места има и златно покритие. Това е довело до астрономически разходи при построяването на храма - Католическата църква стига буквално до фалит, а недоволството на хората от огромните разходи също нараства значително. В крайна сметка това води до възникването на ново християнско вероизповедание - Протестантската църква, чието име произлиза именно от протестите срещу властта и злоупотребите с нея в Католическата църква.
Швейцарски гвардеец гледа лошо. Униформите на личните охранители на папата са по дизайн лично на художника Микеланджело
Фонтанът Ди Треви
Залез над Рим
Колоната на император Траян на фона на розови облаци
