С термина лекция в съвременния български език се обозначава представяне на нови знания пред аудитория. Думата има латински произход (както повечето научни термини) - от глагола lecture - чета и от съществителното lectus - четиво. Лекцията е едната от основните форми на преподаване във висшето образование (другата са практическите упражнения), а също така и форма на изнасяне на информация пред обществена аудитория. В средните училища в България е възприета формата учебен урок. Това по своята същност е едно представяне на знания от страна на учителя, които са залегнали в програмата на обучение и са уеднаквени за цялата страна чрез използваните от учениците учебници и използваните от преподавателите ръководства. В понятието лекция се влага задължителна самостоятелност и свобода на лектора по отношение на обема, обхвата и формата на представяне на новите знания, дава му се възможност той да представя собствени резултати и интерпретации. Поради това лекцията е приоритет на компетентни в тясната област на лекцията лектори. В повечето страни по света е възприета практиката лекции да се изнасят основно от хабилитирани лица - преподаватели, които са защитили поне научна степен доктор в съответната област. Тъй като новите за аудиторията знания са задължителен елемент на лекцията, при провеждане на лекционен курс се предполага че лекторът поднася актуална информация. Поради това е възприето да се казва, че професорът чете лекции по съответната дисциплина. В действителност четенето на лекция е скучно и еднообразно и единствено лектори, които възприемат своята работа като досадно задължение четат лекции от предварително написано съдържание - поне в най-общия случай. В действителност един добре подготвен преподавател отлично познава учебния материал и няма нужда да чете от папка - представянето на информацията пред аудиторията е свободно, под формата на презентация или дори на дискусия. Професор Карстен Гундлах (лицево - челюстен хирург от Германия) в началото на всяка своя лекция изрично насърчава присъстващите да го прекъсват и да задават всякакви възможни въпроси, за да не придобива лекцията поучителен характер, а да се насърчават студентите да мислят и да интерпретират учебния материал. При съвременните лекции се използват нови електронни средства за представяне - разнообразни мултимедийни средства.
