Зъболекар

Във всички медицински университети по света има обучение по хуманна и по дентална медицина (в много от тях - и трети факултет по фармация, и четвърти по здравен мениджмънт). Причина за това е много честата патология в областта на човешките зъби и челюсти, която патология изисква много специфични познания за своите диагностика и лечение. В нито един медицински университет няма отделна магистърска програма за обучение по съдова хирургия, ортопедия и травматология или кардиология; навсякъде обаче има програми по дентална медицина или стоматология (както се наричаше специалността до 2007 година, а в много страни така се нарича и до днес). При това програмите за обучение на медици и дентални лекари се припокриват само частично, и то само в първите няколко години на магистратурата - в четвърти и пети курс се изучават вече доста различни учебни предмети.

Зъболекар - регулативни стандарти и професионална компетентност

Професията на зъболекаря в абсолютно всички страни на света спада към така наречения клас регулирани професии - това са такива професии, за упражняването на които се изисква практикуващият да е завършил съответната магистратура, бакалавърска квалификационна степен или поне курс на обучение. Обратно, нерегулираните професии могат да се практикуват от всеки, който има желание за това. Обикновено регулираните професии включват по-отговорните и по-трудните области от човешката дейност - право, архитектура, инженерни специалности, медицина, стоматология, фармация, зъботехника, управление на самолети, влакове и автомобили. Нерегулираните професии са дейности, които в най-общия случай не са толкова трудни и не изискват толкова висока квалификация - повечето технически изпълнения в областта на строителството, изобразителното изкуство, търговски представител, оперативен счетоводител, санитар или охранител. За ужас на икономистите в много страни финансовият анализатор също спада към клас нерегулирани професии. Във всички държави на света правосопособност да извършва зъболекарски услуги придобива всяко лице, което е завършило шестгодишен курс на обучение - магистратура. Преди време курсът на обучение за висше образование по стоматология е продължавал пет години (все още някои специалности изискват петгодишно обучение), но от средата на 1990-те години в България стоматологията включва шест години следване.

Всеки зъболекар на Земята се занимава основно с лечение на кариеси, пулпити и периодонтити, заболявания на пародонта, аномалии в местоположението на зъбите и междучелюстни деформации, както и с дефекти на човешкото съзъбие, породени от липсващи зъби. Това са и основните специалности от областта на денталната медицина - протетика, пародонтология, ортодонтия и оперативно зъболечение. Оралната хирургия е свързана с по-обемни хирургични намеси като екстракция на ретинирани зъби, екстирпация на кисти и грануломи, но включва и някои гранични области, които нямат общо с патологията на зъбите - фиброми и папиломи на гингивата, бузите и езика. Обикновено такава лечебна дейност се извършва в дентални кабинети или по-големи клиники, в индивидуални или групови практики. Според наблюдения на нашия екип денталната медицина е една от най-индивидуалните професии - в цял свят има огромен брой индивидуални практики и в пъти по-малък брой групови практики. Зъболекарят е в огромен процент от случаите единственият медицински специалист, който изготвя плана на лечението, провежда го и следи за профилактиката и евентуалното лечение на настъпили усложнения. При някои по-сложни случаи обаче е необходимо по-комплексно лечение и тогава от индивудуален стоматологията се превръща в колективен спорт - един зъболекар лекува кореновите канали на пациента, друг изработва снемаеми и неснемаеми протези, а трети екстрахира зъби и поставя импланти. Освен това в много страни се наблюдава тенденция към тясна специализация в някои точно определени лечебни дейности; това зависи от индивидуалните предпочитания на зъболекаря, от това какво той/тя харесва да извършва като лечебна манипулация или какви научни разработки и интереси има в дадена насока. Очевидно е че зъболекар, защитил дисертационен труд в областта на ортодонтията, няма да има особен интерес да лекува коренови канали; този, който е специалист по лечение на коренови канали с микроскоп, няма да има толкова изразен интерес към флуоризацията на постоянни зъби и т.н. В денталната медицина с пълна сила важи правилото за десетте хиляди часа - според това правило, с каквото и да се занимава човек, е необходимо да го прави поне 10 000 часа, за да стане наистина добър специалист в областта. Значение има и една концепция на Брус Ли, който казва нещо относно бойните изкуства, но изказването му важи и за работата на зъболекарите: "Не ме е страх от някой, който е тренирал 10 000 удара по веднъж, страхувам се от този, който е тренирал един удар 10 000 пъти". Понякога в областта на денталната медицина се срещат такива ентусиасти, които извършват всяка една лечебна манипулация с огромно желание и мотивация, т.е. имат желание да тренират 10 000 удара по 10 000 пъти - например д-р Евелина Маркова - Ралева. 

Адреси и телефони на зъболекари

Зъболекар

Зъболекар от град Пловдив - д-р Евелина Маркова - Ралева

Телефон за контакт - 0888 539618

Телефон на практиката - 032 642056

Лична уеб-страница - www.markova.ws

Зъболекар

Зъболекар и лицево - челюстен хирург - д-р Венцеслав Ралев. Работи в град Пловдив и град Сливен

Телефон за контакт - 0888 646003

Служебен телефон - 032 642056

Лична уеб-страница - www.ralev.ws

Какво лекуват зъболекарите?

Най-честата патология в лицево - челюстната област и в устната кухина е зъбният кариес. Това е и първото заболяване, което всеки студент по дентална медицина започва да лекува по време на своето следване, което включва и клинични упражнения. Зъбният кариес представлява и едно от най-честите заболявания на човека изобщо - на практика се срещат много рядко кариеснегативни хора, като епидемиологичната честота на кариес включва около 99.5 % от населението по литературни данни. Повече информация за кариеса като заболяване можете да прочетете на нашия уеб-сайт, посветен на темата - www.caries.bg. Лечението на кариеса представлява и една от най-честите хирургични манипулации, извършвани връху човешкия организъм - а все още кариесът се лекува по чисто хирургични методи, все още няма измислени хапчета за лечение на кариес. Отстраняването на кариозната маса по същество представлява ексцизия на некротична тъкан (некректомия), което е много вдъхновяващо за студенти по дентална медицина с аспирации към хирургията - когато почистват своя първи кариес, такива момичета и момчета се вълнуват от факта че всъщност извършват оперативна намеса върху жив човешки организъм. При напредване на кариеса в дълбочина процесът достига до пулпната кухина на зъба - там започва възпалителен процес, който се нарича пулпит. При развитието на този процес по-нататък възпалението излиза извън пределите на зъба и се формира периодонтит - остър или хроничен. Всички тези възпалителни процеси изискват обработка на кореновия канал на зъба, което е предмет на дейност на специалността ендодонтия - от ендос (вътрешност) и одонтос (зъб).

Втори по честота са заболяванията на пародонта - на Земята едва ли има зъболекар, който да не лекува гингивити и пародонтити. Това се дължи на факта че зъбодържащият апарат и околозъбните тъкани са един анатомо-физиологичен комплекс, който далеч не е съвършен. Такива между другото са всички органи и системи в човешкия организъм - природата и еволюцията (а според креационистите - Бог) са създали органи и системи, някои от които са близо до пълното съвършенство, други - едва на 80 - 90 %. Така например честотата на фрактури на раменната кост (humerus) е около 0.2 % от населението на Земята по литературни данни - едва двама на хиляда души някога през живота си чупят раменна кост. Честотата на гингивитите и пародонтитите е близо до 100 % (според различни изследователи се колебае между 98 и 99.9 %) - на практика няма индивид, който в даден етап от живота си да не страда от такова заболяване. Очевидно при формиране на раменната кост еволюцията се е справила доста по-добре, отколкото при пародонта. Освен това пародонтът е изложен на много въздействия от страна на околната среда - храни, зъбна плака, различни термични и химични въздействия, поради което и страда толкова често от патологични процеси. Съответно зъболекарите се налага да почистват зъбен камък, да кюретират пародонтални джобове по открити и закрити методи, да извършват костни пластики в ограничен обем в областта на пародонтално компрометирани зъби, да шинират разклатени зъби и да екстрахират зъби с необратимо увреден пародонт. Профилактичните програми на СЗО и различни други организации в цял свят дават изключителен ефект по отношение на кариеса и неговите усложнения - тяхната честота рязко намалява. По коренно различен начин стоят нещата по отношение на заболяванията на пародонта - при тях профилактиката има изключително голям ефект също като при кариеса, но е много по-трудна и изисква много повече време и личен ангажимент от страна на пациента. Докато запечатването на фисурите осигурява трайна и сигурна защита на зъбите против кариес (особено при подрастващи), то при заболяванията на пародонта няма как да се извърши такава трайна профилактика от страна на зъболекаря. Всичко зависи от пациента - редовно почистване на зъбен камък, старателна устна хигиена, отказ от тютюнопушене и промяна в хранителните навици. Поради това повечето пародонтолози изказват мнение че пародонтопатиите се лекуват наполовина от пациента, наполовина от зъболекаря. Това важи в доста голяма степен за повечето патологични процеси в човешкия организъм, но с особена сила за пародонталните заболявания. Докато един ехинокок на черния дроб например изисква чисто хирургично лечение и с приключване на оздравителния процес заболяването е ликвидирано, при гингивитите и пародонтитите ситуацията е различна. Затова и в развитите страни съществуват дентални клиники и индивидуални практики, които са ориентирани основно към профилактика и поддържащо лечение в областта на пародонтологията. 

Възстановяването на липсващи зъби също е често срещан патологичен процес в устната кухина. По литературни данни около 95 % от хората на възраст над 40 години по света имат поне един липсващ зъб - като се изключат мъдреците, които на практика не подлежат на протезиране. Липсата на зъб представлява сериозно патологично състояние, което води до редица проблеми - нарушена естетика, говор и най-вече дъвкателна функция. Допълнителен проблем представлява така нареченият феномен на Годон и Попов - прорастване на зъби - антагонисти в посока дефекта, както и миграция на съседни зъби към липсващ зъб. Поради всички тези причини зъболекарите по цял свят се стремят да заместят липсващите зъби на своите пациенти по един или друг начин - със снемаеми или неснемаеми зъбни протезки, както и с помощта на зъбни импланти. През последните няколко десетилетия в областта на имплантологията се наблюдава ускорено развитие - въвеждат се иновации, разработват се нови продукти, подобряват се вече въведени в практиката стари, и се поставят все повече и повече зъбни импланти.

Освен всичко това зъболекарите лекуват и аномалии в местоположението на зъбите, отклонения във формата на челюстите и съотношенията между тях (захапка или оклузия). Всичко това е обект на съвременната специалност ортодонтия - от гръцки orthos - прав и odonthos - зъб. Ортодонтските лечения се извършват с помощта на снемаеми и неснемаеми апарати, които оказват силови въздействия върху зъбите и по този начин ги изместват в нова позиция. Още Хипократ е установил че един зъб в анормална позиция може да се измести чрез периодичен натиск с пръст върху него в различна позиция. От времето на Хипократ до днес методите на лечение в областта на ортодонтията не са се променили особено много - зъбите се изместват с помощта на силови въздействия в различни посоки, а хапчета за корекция на криви зъби все още няма.

Зъболекар - регулативни стандарти и професионална компетентност

Адреси и телефони на зъболекари


Какво лекуват зъболекарите?