Циркониева корона

Названието цирконий произлиза от арабската дума Zargon, която означава златен. Циркониевият диоксид е случайно открит от германския химик Martin Klaproth през 1789 година по време на неговите изследвания върху скъпоценните камъни. Първоначално материалът се е използвал в медицината (по-специално в ортопедията) за изработка на тазобедрени стави. Впоследствие са правени различни комбинации от цирконий с магнезий, калций и итрий. Скоро след прилагането на циркония в ортопедията започват и опити за изработка на различни зъбни протези от него, предимно снемаеми - мостове и корони. Съществува обаче значителен проблем - материалът не може да се отлива, нито да се нанася върху предварително изготвени форми като другите керамични маси, след което да се синтерова. Единственият начин да се изработват тела с индивидуална форма от цирконий е чрез фрезоване - което и стана причина за масовото навлизане на различните CAD - CAM системи в съвременната зъботехника. Като съкращение CAD - CAM означава Computer Aided Design - Computer Aided Manifacturing - което доста точно описва технологичния процес на изработката на различни индивидуални формички от цирконий. С помощта на софтуер за триизмерно моделиране на обекти зъботехникът задава формата на протезната конструкция, след което компютърът подава информацията към фрезоващия апарат и последният изработва короната или моста. В много случаи не се нанасят никакви допълнителни креамични маси върху конструкцията - тогава се говори за full contour корони и мостове. В други ситуации се нанася керамика върху циркониевия скелет с цел корекции във формата и цвета на протезата - което за съжаление намалява нейната механична здравина.

През последните години в значителна степен успя да се наложи цирконий - итриевата керамика, по-известна като Tetragonal Zirconia Polycrystals или TZP. Итрий базираните керамични блокчета са бели на цвят, което от своя страна затруднява употребата им във фронталната област или във всеки участък на съзъбието с повишени естетични изисквания. За да се избегнат тези проблеми, системи като LAVA позволяват оцветяването на блокчетата преди тяхното синтероване съобразно разцветката на Vita в рамките на 1 до 7 цвята. Заради транслуцентните свойства на тази система се налага покритие с козметична керамика за цирконий и по този начин се контролира избраният цвят. Поради своята изключителна механична издържливост, която ще бъде описана подробно по-долу, този материал е бил използван при производството на совалки, в автомобилостроенето и оръжейната индустрия. През 1990 година е дадено разрешение да се използва цирконий за направата на абътмънти в имплантологията. До днес циркониевите конструкции остават предпочитани в съвременната дентална медицина.

Схема на трите основни типа керамични корони, които се изработват в момента в световен мащаб. С цифрата 1 е означена короната, изработена по технологията на т.нар. пресована керамика - при нея короната е в общи линии монолитна и еднородна маса, която след пресоване на керамиката се оцветява и глазира. Съществуват и керамични технологии, при които се изработва чиста керамика само чрез нанасяне без метален скелет, но тяхната здравина е незадоволителна и поради това те не можаха да получат широко приложение в практиката. При металокерамиката има метално кепе, което на схемата е означено със сив цвят - корона номер 2. При циркониевите корони също има кепе, но то е изработено от циркониев оксид - корона номер 3 на горната схема, на която въпросното кепе е оцветено в бежов цвят. При металокерамичната корона металното кепе прозира през областта на шийката, където керамичният слой е най-тънък и това води понякога до сивеене - на схемата тази област е означена със стрелки. При циркониевите корони и короните от пресована керамика такова сивеене се наблюдава изключително рядко, единствено в случай че прозират тъмно оцветени зъбни тъкани от щифтовото изграждане. За да се избегне сивеенето, е необходимо при изпиляване за металокерамични корони да се осигури достатъчно широк праг, което при живи зъби не винаги е удачно; циркониевите корони в най-общия случай изискват по-малко изпиляване, а прескерамиката - най-малко. Поради това при живи зъби прескерамиката е най-удачен вариант с оглед отнемането на по-малко количество зъби тъкани, което е по-биологично и предпазва от постоперативна свръхчувствителност.

Циркониевият скелет се изработва винаги чрез фрезоване на готови циркониеви блокчета - както вече стана въпрос, до момента не е позната друга технология за неговата обработка. Съществуват апарати за фрезоване, които изработват корони и вставки (инлей, онлей, овърлей) директно в денталния кабинет; други пък се инсталират в лаборатории. Клинична система е Cerec (Sirona - Германия) - тя позволява да се изработват едномоментно циркониеви конструкции в денталната клиника. При тях обаче короната или вставката е изработена изцяло от цирконий, върху който не се нанася никаква керамика, както е показано на корона номер 3 на горната схема. В такива случаи короната много прилича на корона номер 1, единствената разлика е че не се изработва чрез пресоване на керамиката в готови форми, а се фрезова от готово блокче. Понякога за подобряване на механичната здравина на циркониевия оксид се добавя итриев оксид в концентрация 3 до 6 обемни процента. Последният има голяма здравина - якост на огъване около 900 МРа, като по този начин якостта на огъване на блокчето за фрезоване достига 103 - 127 МРа в зависимост от производителя. Това е най-важното предимство на циркония пред пресованата керамика - при нея няма голяма якост на огъване и усукване, което изключва възможността да се произвеждат мостове от прескерамика - мостовото тяло се натоварва основно на огъване и усукване, което бързо води до фрактура. Обратно, пресованата керамика има голяма якост на натиск, което я прави отличен материал за единични корони - те се натоварват основно на натиск и поради това имат по-добри механични качества от циркониевите. Допълнително предимство на прескерамиката е по-високата прозрачност, която се дължи на липсата на каквото и да било кепе. Това води до по-добри естетични резултати при протезиране в областта на горните фронтални зъби и особено на долните фронтални зъби. По отношение на транспарентността цирконият заема междинно място между прескерамиката и металокерамиката. В повечето случаи цирконият има достатъчна прозрачност за преминаване на светлината на фотополимеризиращата лампа, което позволява за циментиране да се използват дори и цименти, които се полимеризират единствено под действие на видимата светлина. Това няма как да се осъществи при металокерамиката - металното кепе е абсолютно непрозрачно и не позволява преминаването на светлина. Поради това не може металокерамична конструкция да се циментира с фотополимеризиращ цимент - например Rely X Veneer на 3M ESPE. За циркония обаче най-добри резултати се получават при циментиране с двойнополимеризиращ цимент - реакция на втвърдяване на химио- и фотополимер, каквито цименти на пазара има десетки.

От написаното по-горе следва че цирконият е надежден материал, който позволява изработването на големи конструкции - до 16 членни мостове. Освен с голямата си механична устойчивост и естетика, циркониевите конструкции се отличават с перфектна биосъвместимост, светлопропускливост, ниска тополопрводимост и не пороменят цвета си с времето.

Има определени изисквания на които трябва да отговарят изпилените зъбни тъкани при тяхната подготовка - пънчето трябва да е с височина минимум 4 - 5 мм. Препоръчителната препарационна граница да бъде с хоризонтален праг, със заоблен вътрешен ъгъл или широка дъговидна препарационна граница. Последната е желателно да се използва за корони, а за мостове - хоризонтален праг със заоблен вътрешен ъгъл. Останалите препарационни граници са контраиндицирани за използването на цирконий. Пародонталните тъкани трябва да са клинично здрави, без възпаление.

От изключително значение е след подготовката на зъбите (тяхното изпиляване) те да бъдат предпазени с временни конструкции. Последните представляват пластмасови корони, които се поставят върху изпиления зъб до изработването на постоянните конструкции. Имат ниска цена, но значително отстъпват по здравина, точност и естетика на постоянните корони и мостове. Използват се по следните причини:

• предпазват изпилените зъби от счупване – изпиленият зъб е значително по-крехък и при попадане на твърди храни по време на дъвчене може да се стигне до отчупване на част от него или до цялостна фрактура на зъбното пънче

• предпазват изпилените зъби от разместване – след изпиляването зъбът губи своите контакти със съседните и срещуположните, което води до неговото разместване, а това от своя страна затруднява адаптацията на постоянната корона и понякога се налага взимане на нов отпечатък и повтаряне на процедурите

• намаляват чувствителността на изпилените живи зъби при консумация на топли и студени храни и напитки (при предни зъби дори и студеният въздух причинява болка или дискомфорт)

• възстановяват дъвкателната функция – благодарение на тях дъвченето в тази област е възможно, макар и с повишено внимание

• възстановяват естетичния вид на съзъбието – особено в предните участъци.

• Временните корони не бива да престояват в устата по-дълго от предвиденото, тъй като са с недостатъчна механична здравина, а и не могат да осигурят защита на зъба в дългосрочен план. Въпреки това тяхното изготвяне е задължително при витални зъби, за да се гарантира крайният успех от лечението. Пропускането на този етап (най-вече по финансови причини) е компромис, а много често компромисът в денталната медицина води до грешки, от които в крайна сметка потърпевши са самите пациенти.