През месец април 2013 година се проведе имплантологичен семинар на остров Джеджу - най-големият остров на Южна Корея. Въпреки географската отдалеченост на острова семинарът беше посетен от огромна група български зъболекари - цели 32 души! Това докара до културен шок организаторите на семинара и на българите беше отделено специално внимание. При посещението на групата на офиса на Neobiotech в Сеул (два дни след семинара) изпълнителният директор на компанията (по това време Ким Ин Хо) заповяда на всички служители на фирмата да слязат пред офиса и да изпратят българската група до автобуса - нещо, което не се било случвало никога преди до момента, поне според думите на хора, работещи в компанията. Нямаме основание да не им вярваме... Д-р Ваня Стоянкина от Пазарджик дори се придвижваше с патерица, тъй като се възстановяваше от фрактура на бедрената кост, поради което получи бурни аплодисменти от всички участници на семинара от цял свят. От Китай имаше само трима участници, а от България - десет пъти повече! Именно тази социална аномалия стана причина за възторга от страна на домакините; шест години по-късно обаче нещата вече се бяха нормализирали напълно - през 2019 година на същия семинар (само че в Сеул) от България имаше пет участници, а от Китай - седемстотин. Въпреки това обаче през възпросната година компанията Ралев Дентал АД отдавна беше най-големият вносител на зъбни импланти в България.
Участници и лектори в семинара - отляво надясно - д-р Венцеслав Ралев, проф. Ричард Лезунгброк, д-р Йонг-Ку Хоо, д-р Пламен Бързашки и д-р Христо Антонов. Професор Лезунгброк и д-р Хоо очевидно са корейци, а останалите трима дентални лекари са българи. На заден план се вихри Габриел Лий - по това време тийм мениджър на Необиотех за Южна Америка. Компанията е особено добре представена в Чили. Няколко години след това Габриел отиде в конкурентна компания - Osstem, което е доста честа практика в имплантологичния сектор. Различни хед-хънтъри непрекъснато проучват кой точно служител има добри контакти с търговски компании от цял свят и когато набележат някого, моментално започват да му предлагат по-добри условия - с цел да се възползват от контактите му и да започнат да продават повече от своя конкурентен продукт. Въпреки че в Далечния Изток служителите са общо взето лоялни към работодателите си, в последните години се наблюдава значително текучество - доларовите знаци продължават да бъдат атрактивен стимул и вероятно винаги ще бъдат!
www.dentalimplants.bg Раковски www.ralev-dental.bg
Конгресният център, в който се проведе семинарът, просто беше впечатляващ. Тъй като Южна Корея е страна, в която от няколко десетилетия навлизат огромни американски инвестиции, доста сгради, компании, инфраструктурата и държавните учреждения са организирани по американски образец - всички е мащабно, с голям размер и внушава респект. Въпреки че територията на страната е малка и общо взето не достига пространство.
Д-р Красимир Златев, д-р Пламен Бързашки, Адам Хуанг (по това време - тийм мениджър за България) и д-р Христо Антонов
Д-р Диана Панова, д-р Емил Бояджиев (Сливен) и, разбира се, д-р Дани Якуб!
По време на практическите демонстрации върху фантомни модели д-р Хоо винаги гледа съсредоточено и е концентриран
Д-р Ралев с д-р Кадир Иса и д-р Ергюн Бекир
Д-р Бързашки прегръща професор Лезунгброк и дава наставления на фотографа как да направи перфектния кадър
Д-р Татяна Карагенска се е изправила, за да вижда по-добре празничната програма. Организаторите винаги представят нещо традиционно корейско - народни танци, изпълнение с барабани, разбира се, източни бойни изкуства и какво ли още не. Традиционните корейски народни носии включват различни нюанси на розовото и просто си заслужава да се видят!
Наздраве - на турски - Шерифе, на корейски - Комбе!
Всеки научен семинар задължително приключва с празнична вечеря. Отначало обстановката е строго официална, всички са сковани и гледат строго. Много скоро обаче изпитият алкохол оказва своето релаксиращо действие и хората се отпускат, започват да вдигат наздравици и да се снимат - понякога дори на Bruderschaft! Изненадващо към 21:30 - 22:00 обаче... всичко приключва. Корейската банкетна култура няма нищо общо с източноевропейската, да не говорим с руската и казахстанската! Подобна организация на партита действа крайно разочароващо на колегите от тези страни и те отиват да си допият по стаите или в лоби - бара на хотела.